Таромания


Таромания- форум за занимания с Таро, Ленорман, Руни, Астрология
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 числата. дните на седмицата

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Зуки
Администратор
Администратор
avatar

Female Брой мнения : 5302
Join date : 11.03.2012

ПисанеЗаглавие: числата. дните на седмицата   Пон Дек 15 2014, 13:04

Здраве и числа

Вие сте число едно, ако сте родени на една от тези дати – 1, 10, 19 или 28ми, всеки месец. Цветовете, хармонични с вибрацията на числото едно са всички отсенки на слънчево – или златисто, ярко оранжево и лилаво. Ще забележите благотворни влияние и ще вдигнете тонуса си, ако носите близо до тялото си – кехлибар или топаз. Хората под влияние на това рождено число им се случва сърцето да им бие по-силно, да имат нарушения в кръвоснабдяването, също така са предразположени към болки в гърба, понякога високо кръвно налягане и е добре често да проверявате очите си. Физическите заболявания на единиците се усложняват от отрицателни емоции, и обратното – отшумяват и дори изчезват от положителни емоции, великодушие и оптимизъм. Не е изключено да ви се случат и някой полови проблеми – фригидност и импотентност. Тези проблеми, обаче са временни и при правилна душевна нагласа ще бъдат превъзмогнати. Хората с число 1 понякога се разболяват заради прекомерната си гордост и егоизъм. Научат ли се на по-търпеливо и гъвкаво отношения, ще забележат как и здравословното им състояние се подобрява. Октомври, Ноември и Декември на всяка година са месеците, когато повечето симптоми на подкопано здраве – физическо и емоционално и психическо, причинено от песимизъм, потиснатост, стрес или преумора. Наближат ли тези месеци, хората с число 1, е добре да гледат по ведро на нещата. Разтоварвайте емоционално от предишният месец и ще забележите, че ще започнат да минават години, без да сте се оплакали от нищо.

Препоръчвани за вас храни: стафиди, ечемичен хляб, ечемик, портокали,лимони, фурми. Основните билки, гарантиращи, че с постоянна употреба хората с число едно ще постигнат непоклатимо здраве са: шафран, лайка, очманка, жълт кантарион, карамфил, индийско орехче, киселец, пореч, корен от тинтява, лавандула, дафинов лист, мащерка, върбинка,мирта.

Ако тези билки биват взимани като настойка от хората родени на 1, 10 , 19 и 28 – те ще действат успокоително и тонизиращо, веднага бихте почуствали чудотворното им въздействие, ако пиете по 3-4 чаени лъжички за да се отърсите от тревогата, напрежението, потиснатостта, гнева и други психически и емоционални смущения. Настойката трябва да се взима редовно – по една супена лъжица 2 пъти седмично;

/по материали на Линда Гудман/
с любезното съдействие на  Предсказване и синхроничност
https://www.facebook.com/tarolinks?fref=nf


Последната промяна е направена от зуки* на Сря Мар 11 2015, 15:21; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://<embed src=http://flash-clocks.com/free-flash-clocks-b
Зуки
Администратор
Администратор
avatar

Female Брой мнения : 5302
Join date : 11.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: числата. дните на седмицата   Сря Мар 11 2015, 14:46


Символика на числата

Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”.

Едното - единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното.

В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно.

Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е вещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието.

В известен смисъл, съзнанието на един човек, който не е напреднал в своя духовен растеж, трудно си представя едното. Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание. С него може да борави само една самозадоволяваща се индивидуалност, един завършен човек от тия, които ние най-рядко срещаме по своя път.

Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора.

Едното е творческото начало, мъжкият първичен принцип, непроявен още потенциално, могъщ, не-открил още другия полюс, чрез който се самоутвърждава като участник в живота и развитието. Човечеството е трябвало да изживее дълги векове сред миражите на множеството, докато един от посветените е изрекъл, че Бог е Един.

Едното е могъщо, величаво, като възправения горд връх на планината, обвит със студеното и нямо величие на небесата, които го утвърждават. Бог е Един, Духът е Един, Христос е Един

В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното.

В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада.

Преди да се роди светът, той е бил в непроявеното единство на Бога.

В библейското сказание за Адам и Ева е дадена в символичен смисъл една дълбока истина, която изразява полярността на живота, или поляризацията на единната същност. Адам и Ева, това е процесът за образуване на числото две.

Това число е получено чрез деление на едното, а не чрез неговото преповторение. Ева излезе от Адама, след като Господ го приспа и отдели част от неговата плът. От реброто на Адама, казва библейското сказание, Господ направи жената. Ето, как в свещените книги, които са символи, идеята за дележа на цялото е изразена по един недвусмислен начин.

Какво изразява това ново число? Две е опозиция.

То е едно неустойчиво число и при него е много трудно да се създаде хармония. Две, това е положителното и отрицателното, голямото и малкото, светлината и тъмнината, топлината и студът, доброто и злото и т. н., между които има винаги борба. При идеята за двете, отделните полюси се взаимно търсят, или взаимно изключват. Те дори воюват помежду си, а това е война, в която изпъкват двата принципа: на доброто и злото.

Вижте, колко злополучно завърши райското блаженство при числото две. Взрете се във великата мистерия за падението на духовете. Когато те пожелаха да се разделят от Бога, роди се злото. Всяко зло започва с числото две.

Ако между двама хора не влезе Божият Дух, който да направлява живота им, непременно ще се роди злото. Никога двама приятели не ще останат верни един на друг, ако Бог не е с тях. Двама майстори от един и същ занаят трудно се понасят, между две красиви моми се ражда омраза, между двама момци има съревнование. Даже когато човек воюва срещу себе си, той пак е в числото две.

Между две тела съществува или привлекателна, или оттласквателна сила. Тия тела се борят помежду си, а резултатът ще бъде или катастрофа, или пълно отдалечение.

Числото две е първият символ на размножението.

То е вратата към множествеността, тъй като едното не може да премине в многочислеността, докато не стане две. Чрез деление на две, клетката се превръща на два елементарни организми, които следват по-нататък тоя закон. Разделението или дележът е процес, вложен дълбоко в биологичния живот,,

Езикът на ритмичността се изразява с числото две. Ритмиката е смяна на състоянията. Тя е пре-повторение на живота между интервалите на смъртта, Между едно „да” и следващото „да” има едно „не”, което е негативната страна на първото „да”.

Чрез противоречието, което се крие в числото две, се гради изкуството. При всяко изкуство имаме среща между противоположни елементи — положителни и отрицателни, в съчетанието на които търсим художествената истина. При изобразителните изкуства, специално при живописта и графиката, ние виждаме, как в борбата между светлината и тъмнината, се въплътява художествената идея.

В същност, графичното изкуство се осъществява в борбата между светлината и сенките, между доброто и злото. Ако нямаше тоя конфликт, изкуството би било невъзможно, както не би бил възможен и човекът, тъй като човекът в своя първичен строеж е дете на Бога и на греха. Той носи двете начала в себе си и ги изразява по различен начин.

Мястото на човека в стълбата на еволюцията е на синура между светлината и тъмнината. Много от символите на древността, показват това. Човек е същество на контрастите и противоречията. Без контрастите и противоречията, не можем да познаем истината. Ние никога не бихме могли да познаем доброто, ако злото не го контрастираше.

Ето, следователно, как числото две се явява символ на един незавършен и вечен процес в живота на природата и духа, като разделение на силите, които търсят своята равнодействуваща.

Процесът е незавършен. Изкуството, което е сътворено от непримиримите елементи на вечния дуализъм, е също незавършен процес. Всяка книга, всяка картина или музикална творба, която има вида на някаква изравнена, успокоена завършеност, не е изкуство.
Истинското изкуство буди въпроси и подтиква съзнанието към творческо търсене. Това е неговата цел. Нас не ни задоволяват ония неща, които не оставят питания и вълнуващи тревоги в душата ни. Ние не обичаме разрешените въпроси. Те не ни учат нито на размисъл, нито пък ускоряват нашия растеж. В борбата с конфликтите ние проумяваме мъдростта на живота.

Числото три е първото хармонично и завършено число.

Три означава равновесно положение и пълнота. То е осъществяване и резултат от борбата, която става в двойката. То е плодът на двете. Бащата, майката и детето. Върху трите, като върху най-солидна основа, почива целият космос и в символичната терминология на християнството, то изразява Отец, Син и Святия Дух - Човекът, макар и същество на вечното противоречие и търсене, се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответствуват на мъдрост, любов и истина.

В хармонично развития човек тия три страни на неговото аз образуват един равностранен триъгълник. Всяко прекомерно намаление или увеличение на едната от тия страни влече след себе си очебийни промени в характера и строежа на човека. Биха могли да се направят комбинации на човешки прототипове, пък дори и народи и епохи, ако за сметка на една от тия три страни увеличаваме или намаляваме другите.

Всеки може да си представи човек със силно развит ум и слаби, деградирани чувства. Или пък, силно развити чувства, за сметка на малки умствени и волеви прояви. Или най-после, силно волева личност, със слаба умствена и чувствена страна в своя живот. Биха могли да се направят комбинации, като оставим по две от тези страни прекомерно развити, за сметка на третата. Например, подчертани умствени способности, инициативна емоционална природа и слаба, незначителна воля за осъществяване.

Всеки може да опише характера на такъв човек. От друга страна, бихме могли да имаме образец с голям ум и воля, но с беден емоционален живот - едно активно, начетено безсърдечие, каквото представя горе-долу нашата съвременност. На трето място волеви, но експанзивно емоционален тип без разумен регулатор, който да следи и канализира постъпките и да ги осмисля.

Ето, как числото „три” определя духовно човека и го дефинира върху мрежата на ония прояви, които ни показват индивида такъв, какъвто е той създаден. Числото три, взето геометрично, представя първата и най-проста равнинна фигура, върху която е постигнато равновесие. Всяко тяло, подпряно в три точки, остава в равновесие.

Триъгълникът е първият затворен полигон, който крие много съществени геометрични закони и много тайни. В построяването на човешкото лице той е взел голямо участие. Ще бъде много специално, ако в настоящето изложение дадем сведения, от какви геометрични фигури се състои човешкото лице и кое лице се счита за съвършено.

Числото три е играло огромна роля в древната езотерика, в религията и религиозната философия на източните народи. Там троичността на човешката природа е изразявана със съвършено други термини, но по същина въпросът е един и същ. Числото три, без да се влага никакво суеверие или глупост, е някак близко и любимо на човека. В живота си, ние често го допущаме като крайна граница на нещо. Казваме, ако не първи път, ако не втори път, то поне трети път ще стане известна работа.

В това нещо, ние подсъзнателно правим допущането, че човек три пъти ще опита трите различни същности на своето естество и най-сетне ще успее. Има много хора по света, които си обясняват всичко в живота със суеверието на другите. Вярно е, че има суеверни и че суеверието е много лошо нещо, но нека рационалистите изяснят, защо съществуват неща, които никой никога не се опитва да изясни и на които той вярва с една вътрешна, непоколебима сила?

Числото четири се нарича още квадрат или кръст. То е прието като число на борба и изпитание. То е чистилището на душата и огънят, през който трябва да мине всяко същество, за да заслужи своето достойно място във вечния живот. Христос прие истинското си величие, след като прие четворката - кръстът на страданието, за да стане път, истина и живот.

Древните езотерични науки, сочат четворката (квадрата) като символ на борба, а като аспект между небесните светила в астрологията, квадратът има същото значение. Четворката е война, защото изразява също разделение на частите. Някога са считали, че светът е съставен от четири елемента - стихии: огън, вода, въздух и земя. През тях, като през очистителни реторти, преминава душата на човека, за да получи своето „кръщение” в дух и истина.

И природните духове, според преданията, са четири: саламандри, ундини, силфи и гноми.

Четири - това е числото на света като цяло, който има четири страни като стените на един огромен дом - изток, запад, север и юг. Изтокът носи безмълвното величие на изгряващото слънце, надеждите и святостта на живота. Западът - противоречията, шума на желязото, цивилизованата жестокост и конкретния разум. Северът носи недостигаемата чистота на истината, и югът - палещите огньове на желанията и спокойната бавна мъдрост на пустинята. Числото четири е същевременно число на градежа. Върху четириъгълна основа почиват пирамидите на египетските посветени, които имат триъгълни стени и връх, който съединява „небето” с „земята”.

Ако човек се изправи с прибрани крака и разперени ръце в страни, той ще образува четворката или кръста. Кръстът е неподвижна, статична фигура. Тя изразява човека, който стои неподвижно. Това е фигурата на разпятието, което приема страданията. Но тази фигура е непостоянна, защото човекът тръгва, разтваря крака, пристъпя напред и образува петорката, пентаграмата - ходещият, подвижният, възкръсналият човек.

Пет - това е, следователно, числото на човека, който ходи.

Двата крака, двете ръце и главата образуват пентаграмата, или както я наричат още, петолъчната звезда. Символ на еволюцията на човека от нашата пета раса (тука думата раса е употребена не в биологичния смисъл, а като епоха в развитието на човешкия род) е тая петолъчна звезда.

Човек, засега, е изработил пет възприятия. Те са пътищата, по които външният свят докосва душата на човека и чрез които ние идваме в досег с живота, вън от нас. Макар развити и усъвършенствувани още само в известни граници, тия пет входове до нашето съзнание характеризират днешния човек.

Числото пет е число на свободата.

То изразява освободения човек, слязъл от кръста и поел пътя, показан му от преминалите страдания. Някои духовни общества и ордени, които проумяват смисъла и значението на числата, както и техните геометрични символи, приемат за свой знак петолъчната звезда (пентаграмата).

За съответствието между възприятията на човека и петте върхове на пентаграмата са знаели и някои средновековни тайноведци, защото Гьоте, който се запознал в младини с някои мистици като Спиноза, говори някъде във „Фауст” за пентаграмата. А знае се, „Фауст” е една символика, която е узряла в творческото съзнание на големия немски поет, едва когато той е бил запознат с нещо от наследието на средновековното тайноведство.

Числото шест е число, което е съставено от две тройки.

Геометрично, то се представя от два триъгълника, които се вплитат така, че единият им връх е насочен надолу, а другият - нагоре. Така сдружени, те образуват древния кабалистичен знак, наречен сектаграма. В числото шест е изразена борбата между духа и материята. Триъгълникът, който сочи надолу, е символ на материалния, веществен, конкретен и земен свят, с всичко онова, което го характеризира, а другият триъгълник, който сочи нагоре., е духовният свят, с вечните стремежи към небесата.

Тия два триъгълника са вплетени в човека, който живее и в двата свята и който има свободната воля да избере един от тях за свое царство. Тоя подбор е мъката, мъдростта, падението и възходът на човека, дошъл на земята да изпита всичко. Шестицата, следователно, е число, както на вечната небесна реалност, която за човека е невидима, така и на земната илюзия, която е въплътена.

Арабският знак на числото шест (цифрата) показва, че в земята е посадено едно семе, което е поникнало, но още не е дало своите плодове. То е същевременно и символ за едно освобождение от магическия кръг на колебанието и тръгване по строго определен, избран път.

Шестицата геометрично е построена на една ирационална база, тъй като радиусът на окръжността не е точно равен на страната на вписания шестоъгълник, поради несъизмеримостта на диаметъра с дължината на окръжността (П = 3,14). Ето защо, числото шест е донякъде извън световно, небесно число и приложено тука на земята, създава противоречия. Числото шест се дели на две и на три. Разделено на две, дава три - числото на хармонията, равновесието, а разделено на три, дава две - числото на противодействието и борбата.

Някога Давид даде на еврейския народ тоя знак, като го остави свободен да приеме един от двата пътя, които се крият в него. Ако тоя народ приеме за свой път триъгълника, чийто връх сочи нагоре, тогава ще намери небесната си обетована земя. Забрави ли Бога и поеме ли път по другия триъгълник, който има върха си надолу - в грубия материален свят, към блясъка на измамното злато, той ще иде към огъня на земните страдания, не ще познае Христа и дълго ще плаче, без сам да знае защо, пред Йерусалимската стена.

Числото седем е познато като свещено число между числата.

В древно - индуските сказания за светя и хората, в кабалата, в религиозната философия на всички времена, това число е било символ на съвършенството. Ако, числото три е първият образ и първият символ на пълнотата и духовната завършеност, седем е неговото преповторение в по-висша гама.

Седем са считали планетите от слънчевата система, седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата, седем са имената на небесните тела от фамилията на слънцето, седем са смъртните грехове и седем добродетели са, които спасяват душата от ада.

За възходящите души към Бога има седем ангели, които ръководят седемте същности на Великата Божествена Същност: Михаил, което ще рече: като Бога, Анаел, което преведено значи: Послушай ме, Господи, Рафаил - Бог Изцелител, Гавраил, което значи Сила на Бога, Касиел или престол Божи, Са-шиел - Божия справедливост и Самуил - гняв Божи.

За слизащите пък към бездната и ада, има седем демони: Велзевул, Самаел, Питон, Осмодей, Ве-лиал, Люцифер и Сатана. Последният - сатаната, което ще рече противник Богу, е изкусявал Иисуса в пустинята, но е бил победен от Него.

Числото седем се счита за основа, която въздигната в различна степен, дава ключа на всички земни и небесни тайни. С него се разрешават загадките на космоса, за тия, които знаят да го употребят. Когато веднъж попитали Исуса, дали трябва седем пъти да прощаваме на тия, които имат прегрешения към нас, Великият Учител на всички векове, отговорил не седем пъти, а седемдесет пъти по седем.

Светилниците на древните жреци от Египет, а после на евреите, са били със седем свещи, което символизира седемте добродетели, които трябва да осветяват пътя ни към духовното съвършенство. Освен това, седем са тайните древни науки за човека, Вселената и Бога: херметизъм или тайноведска философия, метафизака, кабала - наука за Бога, вселената и човека, тора - наука за формите, питагорейство, йероглифика и наука за числата.

В разположението на планетите от слънчевата система, което разположение (аспекти) е от извънредно важно значение за тълкуване характерните особености на дадено лице, ние имаме седем основни положения: Съединение - когато две небесни тела, спрямо земята, която приемаме за център на хороскопа, се взаимно съвпадат (не сключват ъгъл помежду си). 2. Дуодектил, когато двете тела са отдалечени едно от друго така, че ъгълът, който затварят с земята е 30°. 3. Секстил, когато този ъгъл е 60°. 4. Квадратура, когато ъгълът е 90°. 5. Тригон - при ъгъл 120°. 6. Квинконс—при ъгъл 150°. и 7. Опозиция - при ъгъл 180°.

В древната магика са посочени седем драгоценни камъни, с чиито свойства се побеждават редица отрицателни сили. Те са следните: Карбункул, съответствуващ на слънцето, Алмаз - на Луната, Сердолик - Меркурий, Изумруд - Венера, Рубин - Марс, Сапфир - Юпитер и Обсидий - Сатурн.

Великото съответствие, което съществува във Вселената и което може да се изучи с числото седем, е дало повод на посветените в тайните на космичния живот, да изрекат истината, която намираме и в Господнята Молитва: „Quod est superius est sicut quod est Inferius" - каквото е горе, това е и долу. Или „Както на небето, така и на земята”.

И така, числото седем крие в себе си една сложна символика, която на пръв поглед изглежда малко нагласена или суеверна, но, като се задълбочим в нея, ще се убедим в действителността й. Причината за това се крие в обстоятелството, че хората отдавна са загубили ключа за съответствията в живота, и суеверието е задръстило съзнанието на хората, където по-рано е имало разумна вяра. Но,, впрочем, нашата задача при изяснение символиката на числата и формите не е да убеждаваме, а само да посочим.


Числото осем, е третата степен на числото две.

То представя една по-висша степен на ония неща, които символизуват двойката. Арабският му знак е като знака на безкрайността. Две нули, долепени една до друга, или два конуса, върховете на които се докосват, е символ на преминаване от една реалност в друга. Символ на земната и физичната смърт, числото осем е съставено от две четворки, т. е. от две действителности - два дома, две реалности.

Осмият знак от колелото на Зодиака е Скорпион - знакът на смъртта. Осем, това е числото на силните, които живеят съзнателно, както в видимия веществен, така и в невидимия свят. То е число на посветените в мистериите на живота и смъртта. Осем е мистичен знак и число, което управлява и тайната на пола.

Едно геометрично тяло, наречено октаедър е съставено от две еднакви четиристенни пирамиди, които са допрени една в друга със своите основи. Това са два свята, сдружени един до друг, взаимнопроникваши се, без да осъзнават своята отделност така както става в действителност. И в живота, световете се взаимнопроникват и ние трудно можем да отделим това, което принадлежи на материята, от това, което принадлежи на духа.

Когато този октаедър се раздели при основите и върховете се допрат един до друг, тогава световете се разделят и „Кесаровото остава Кесарю, а Божието Богу”. Тогава преминаването от единия в другия свят става през „тясната врата” на смъртта, като тука под смърт ние разбираме напускане на една действителност и преминаване в друга.

Числото девет е последното число - знак в редицата на първоначалните числа.

То е магическо число и е обратното на шест. При шестте ние имахме семе, посадено в земята, а сега семето е извадило свето съдържание, обработило го е и е дало плод. Деветорката е втората степен на числото три. То е преповторената хармония на тройката и представя нейното пълно осъществяване. С числото девет са си служили древните маги. То представя числото на сбъдновението - плод на положеното усилие. С деветицата се, приключва еволюцията, тъй като десет е вече число, което представя преповторение на единицата.

И другите числа - двузначни, тризначни и многозначни, имат своята символика, но в общи линии тя е преповторение към същностите на основните числа, които в едри линии изложихме по-горе.

Трябва да се каже нещо и за нулата, която е символ на непроявената вселена. Ако едното е проявеният Един, завършен и достатъчен за себе си, който се манифестира чрез числата до девет, нулата е знак и символ, който съдържа в себе си всичко. Тя е вселената - свят, у който не може да се прибави нито прахолинка, от които не може да се отнеме нито прахолинка.

Всички неща, които се произшедствяват в Божествения, завършен свят, са затворени процеси, за които важи най-общата формула а+в=с. Това ще рече, че положителните и отрицателните прояви се анулират.

Също както при закона за превръщането н запазването на веществото и енергията. Там всички процеси се анулират. Както в една добре водена търговска книга, при баланса приходната страница анулира разходната, така и тука, в процесите на физическото и духовно битие, всяко нещо се балансира и анулира в общото уравнение с своята противоположност.

Енергия с работа, вещество с вещество, зло с добро, като от всички тия многочислени процеси, остава само опитът за душите, преминали великата школа на живота. Нулата, за тоя който разбира дълбокия смисъл на символиката, изразява и един завършен процес в света.

Привършвайки в общи линии това, което можехме да кажем за символиката на простите числа от естествения ред, ние можем да преминем в една друга област, където числата, изразени в геометрични величини, служат като основа за създаване хармонията, по чиито закони невидимите градивни силя, устройват формите на живота.

Из “Слънце след буря”, Есета,
Георги Томалевски
spiralata.net
Върнете се в началото Go down
http://<embed src=http://flash-clocks.com/free-flash-clocks-b
Зуки
Администратор
Администратор
avatar

Female Брой мнения : 5302
Join date : 11.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: числата. дните на седмицата   Сря Мар 11 2015, 15:22

Илуит

Да се родиш в понеделник, според вярванията на финикийците, е свързано със създаването на нещо ново и перспективно.

Родените на този ден са били способни да градят ново без да се опират на старото, те са могли да гледат в бъдещото, абстрахирайки се от предразсъдъците и традициите.

Недостатък на родените на този ден е липсата на "фундаментализъм" и пренебрежение към вековните истини. Разумът на родените в понеделник е максимално свободен от общественото клише и други подобни авторитетни знания за живота.

Илуит е сам господар на живота си и за него няма авторитети. Такъв светоглед често довежда Илуитите до серия от грешки. Там, където другите черпят опит от по-старите, Илуит често греши, събирайки опит по собствения си път.

Силна воля, свободен от предразсъдъци ум, новаторски стремежи, рискованост и отрицание на авторитетите - това е Илуит.

Илату

Роденият във вторник е човек - творец, способен да подобрява вече създаденото и да вдъхне свежо дихание в "старите" ветрове.

Основа на неговата дейност се явява работата се вече налични материали и тяхното преобразувание и модернизация.

Илату прекрасно овладява фундаменталните знания на своята епоха, вижда същността на нещата и знае как да ги манипулира, за да направи нещо по-добро.

За разлика от Илуита, Илату владее не само практическата страна на въпроса, но и теоретично.

Основните му черти са замисленост, фундаменталност, донякъде ортодоксалност, способност да разчита същността на нещата около себе си.

Към отрицателните му страни може отново да споменем ортодоксалността, която на моменти му пречи да види новото. Той също така е затворен в собствените си разбирания и понякога неприветлив на вид.


Рахмают

Роденият в сряда е далече от "небесните дела", но е човек, който е отдаден на земните.

Ловът, строителството, службата във войската и на религията - това е лоното на Рахмают. Той е основата на обществото, неговата кръв.

Рахмают - носител на обществената идеология и обществен стандарт, които се въплътяват в практиката им. Той проповядва идеите, с които е израснал, строи по схеми, получени от Илату, воюва на страната на този, към който принадлежи по рождение.

Този човек не е склонен към предатества, промени и висши открития, но наедно с това прекрасно се справя с обществени задачи, които изискват установяване на норми. Прекрасен чиновник и държавен служител.

Положителни черти - надежден, трудолюбим, изпълнителен. Отрицателни - няма стремеж към новаторство и трудно се ориентира към обществените предразсъдъци.

Арцаят

Роденият в четвъртък обикновено е светла и положителна личност, която не носи със себе си заряда на завършеното съвършенство.

Затова пък е завършен романтик и идеалист. Гледайки на всичко свършено, той дава лирическа оценка и идеалистична трактовка. Прекрасен фантазьор, поет и музикант.

Обикновено Арцаят е муза, която дарява останалите знаци със творчески заряд и им помага не само да разкрият своите стремежи, но и да ги изпълнят.

Положителни черти - способност да зарежда хората около себе си с енергия и вяра, има прекрасна фантазия, образен начин на мислене, високи комуникативни способности.

Арцаят е единственият знак, който предизвиква огромно уважение у Илуитите, тъй като им представя света в една по-интересна интерпретация.

Отрицателни черти - повърхностност, лекомисленост и излишна самовлюбеност.

Астарит

Финикийците са смятали, че Астарит е противник на цивилизацията. Виждайки сътвореното, роденият в петък няма да го оцени като нещо положително и ще се противопостави на съществуващия порядък.

На Астарита, като правило, са присъщи тъмни стремежи и вяра в първородния "хаос" и "анархия" - като изконни състояния на всяка система.

Наедно с това Астаритите са умни и често - ефективни и шокиращи. Те умеят да генерират идеи. Родените в петък са добри лидери, отлични оратори и притежават силен "магнетизъм". Много от тях владеят изкуството на хипнозата.

Независимо от това, че Астаритът е мрачен в своите помисли, той е изключително полезен за обществото - противостои на цивилизацията и обществения строй, но открива скритите язви в социума, показва отрицателните черти на наложения ред и предизвиква движения в направление създаване на по-съвършени обществени механизми.

Финикийците са смятали, че докато боговете пращат на земята Астарити, обществото постоянно ще се подобрява.

Котаруит

Роденият в събота е създател на блага. Той не гради цивилизация, не строи дворци, не воюва с обществото, не рисува картини.

Той е създател на висшия чувствен атрибут на всяка една цивилизация - създател на блага! Човешкото общество с удоволствие използва създаденото от него.

Сферата на хранене, услугите, производството на материални блага и разкош - това е сферата на дейност на Котаруита. Той е далеч от философията, но разбира потребностите на хората, следи техните вкусове и знае с какво точно може да им угоди.

Котаруитите обикновено са по-обезпечени спрямо други зодиакални знаци. Те са по-уважавани в обществото. Тяхното призвание е да дадат на хората телесно наслаждение.

Положителни черти - практичност, комуникативност, внимателност, трудолюбие и висша интуиция.

Отрицателни качества - меркантилност, надменност, пренебрежение към духовното начало у човека.

Рашапуит

Призванието на човека, роден в неделя, е да обработва материята, за да я преобрази. Той не строи умни теории и не противостои на нещо или някого, неговата цел е познанието на човека.

На седмия ден са формирани всички основни типове личности, които взимат участие в строителството на цивилизацията, а задачата на Рашапуита е да изучава тези хора - техните мисли, желание, емоции и организъм.

Целта на Рашапуита е да осигури на хората лечение - както на тялото, така и на душата. Освен това, целта му е да разкаже на хората за здравето, болестта, хармонията на душата със света около нас.

Този уникален знак, чийто представители не претендират за лаври, са създадени за да поддържат света на хората в духовно и нравствено здраве, и, като правило, не проповядват повече от това, в което са уверени.

Рашапуитите са умни, издържани и точни, но понякога им липсват стремеж и висши идеали, които биха им позволили да разширят значително сферата си на въздействие.

източник-moetospisanie.com
Върнете се в началото Go down
http://<embed src=http://flash-clocks.com/free-flash-clocks-b
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: числата. дните на седмицата   

Върнете се в началото Go down
 
числата. дните на седмицата
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Таромания  :: Врати към необятното :: Поглед в неизвестното-
Идете на: